Basic Pascal Tutorial/Chapter 1/Identifiers/bg
│
български (bg) │
Deutsch (de) │
English (en) │
français (fr) │
italiano (it) │
日本語 (ja) │
한국어 (ko) │
русский (ru) │
中文（中国大陆） (zh_CN) │
Идентификатори
(author: Tao Yue, state: changed)
Идентификаторите са имена, които ви позволяват да се позовавате на съхранени стойности, като променливи и константи. Също така, всяка програма трябва да бъде идентифицирана (схванахте ли?) с идентификатор.
Правила за идентификаторите:
- Трябва да започва с латинска буква (a..z или A..Z, Pascal не различава големи от малки букви) от или долна черта (_).
- Може да бъде последвано от още букви (a..z, A..Z), цифри (0..9) или долни черти (_), във всякаква комбинация.
- Не може да бъде резервирана дума като например
begin,for,case,absoluteи др. - Не може да съдържа специални символи, като:
~! @ # $% ^ & * () + `- = {} []:"; '<>?,. / | \ (или интервал)
Запазени думи
В Pascal някои идентификатори са запазени и не можете да ги използвате като свои собствени такива. Според FPC справочник те са групирани така:
- Запазени думи от Turbo Pascal
- Запазени думи от Delphi
- Запазени думи от Free Pascal
Запазени думи от Turbo Pascal
| absolute | and | array | asm | begin | break | case | const |
| constructor | continue | destructor | div | do | downto | else | end |
| file | for | function | goto | if | implementation | in | inherited |
| inline | interface | label | mod | nil | not | object | of |
| on | operator | or | packed | procedure | program | record | reintroduce |
| repeat | self | set | shl | shr | string | then | to |
| type | unit | until | uses | var | while | with | xor |
Запазени думи от Delphi
Запазените думи от Delphi (II) са същите като тези от Turbo Pascal, плюс следните:
| as | class | except | exports | finalization | finally | initialization |
| is | library | on | property | raise | threadvar | try |
Запазени думи от Free Pascal
В допълнение към запазените думи от Turbo Pascal и Delphi, Free Pascal запазва още и следните думи:
| dispose | exit | false | new | true | break | continue |
Също така, Pascal има няколко предварително дефинирани идентификатори. Можете да ги замените със собствени дефиниции, но тогава няма да може да използвате част от функционалността на Pascal.
| abs | arctan | boolean | char | cos | dispose | eof | eoln |
| exp | false | input | integer | ln | maxint | new | odd |
| ord | output | pack | page | pred | read | readln | real |
| reset | rewrite | round | sin | sqr | sqrt | succ | text |
| true | trunc write | writeln |
Pascal не различава малки от големи букви! MyProgram, MYPROGRAM, and mYpRoGrAm са еднакви за него. Но за четливост е добра идея да използвате някакво смислено изписване с главни и малки букви!
Има два възможни метода, които можете да изберете да приложите към вашите идентификатори: CamelCase и подчертаване като интервал. CamelCase, както изглежда, означава, че отделните думи в идентификатора се пишат с главни букви, така че вместо newperson имате newPerson или NewPerson. Използването на долната черта като интервал означава, че разделяте думите в идентификатора с долни черти, така че да имате new_person вместо newperson. Можете да комбинирате двете, така че да имате new_Person или New_Person вместо newperson.
Идентификаторите могат да бъдат с всякаква дължина, но много компилатори на Pascal ще разглеждат само първите 32 знака. Така че,
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZABCDEFAlphaBeta
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZABCDEFGammaDelta
може да означават един и същ идентификатор за някои компилатори на Pascal, защото разликите започват от 33-ия знак. Free Pascal различава идентификатори до 127 знака.
Това е изключително щедро. Оригиналният компилатор на Pascal за мейнфрейма CDC 6000 различва само първите 10 знака на идентификатор. Това е така, защото CDC има 60-битова дума и чрез използването на 6-битови символи (всички главни букви плюс цифри и някои препинателни знаци) цял идентификатор може да се побере в една дума. Може да има повече от 10 знака в идентификатор, но се отчитат само първите 10, така че ThisIsObviouslyAVeryLongNamw и ThisIsObviouslyAnEvenLongerName ще се считат за еднакви.
За да направите вашия код компилируем за всички компилатори, използвайте индентификатори с разумна дължина – до 15 знака. Така ще си спестите и писане.
Въпреки че е добра идея да направите идентификаторите лесни за помнене с използването на по-дълги имена, няма нищо лошо в използването и на кратки идентификатори в конкретни случаи. Много често се използват например I, J, и K като контролни променливи в цикъл for.
